На Буги с любов...

23 / 07 / 2019

Харесва ми Назад

Помня онова култово Шофьор на камион в началото на 90-те. Сещате ли се...

"Кофти се чувствам, гадже,

 кофти се чувствам със теб.

 Кофти се чувствам даже,

 даже в най-големия кеф.

 Аз съм шофьор, а баща ти -

 аз съм шофьор, а баща ти е шеф.

 Цяла в коприна си, гадже,

 скъпо е твойто палто от визон,

 яке си нямам даже,

 скивай и моя протрит панталон.

 Ти си студентка, гадже,

 а аз съм шофьор, шофьор на

 камион...."

Или пък "Няма бира"...

"Цяла сутрин се набирам

И то взе, че спря. Пустото му сърце... Голямото сърце на Буги!

Денят му започваше с музика. „Тя никога не спира. Дори ако ми спрат всички източници, музиката звучи в главата ми. Знаеш ли каква акустика има в празната ми тиква?“, каза в едно интервю преди няколко години легендарният Буги Барабата. Денят му започваше с музика…и с прословутото му „отваряне“ на сутрешното кафе…

Вечно на пост. Пристигаш в шест сутринта за първа смяна, а Буги вече е там и заспалата ти физиономия изведнъж се разбужда в широка усмивка, защото ти е разказал брутален виц…или истинска история от богатия му на случки живот. Точно така, рязко, без предупреждение, размиваше хората с бързата си мисъл, реагираше светкавично и с много, много хумор.

Създаде музика, станала любима на поколения, популяризираше рока, блуса и, разбира се, своя любим Елвис! Канеше млади български музиканти, за да им даде път, канеше стари рок кучета, за да си спомнят славното минало и да обсъдят хубавите проекти от настоящето.

Буги Барабата  отрасна в Коньовица, възпя Коньовица, твърдеше, че е „просто шофьор“, но с „Бараби Блус Бенд“ направи чудесни песни и незабравими концерти, съавтор на вечното „Няма бира“ с Васко Кръпката, написал прекрасната песен „Равносметка“ за Георги Минчев, основна движеща сила зад фестивала „Цвете за Гошо“.

Той обичаше музиката, бирата, красивите жени, бързите мотори, обичаше китарите си, хармониката, обичаше живота. Такъв беше, такъв ще го помним. Светла ти памет, Буги!

И понеже в сайта на ZRock Radio попаднах на следния пост... "Светлина на Душата му.Сбогом Буги!!! Ние бяхме една варнеска група "Ариелъ", през 2012г. имаме посветено парче (имаше цяла история,чрез фейса за написването на парчето) и така не го записахме в студио. От много време все се сещах да му го пратя да го чуе (от едно живо свирене), но това не стана... Буги това беше за теб. запис от 27.03.2013 Песента се казва "Бараба Буги"... реших да споделя това парче (тук от ляво).

Е, получи се нещо като реквием. И като израз на цялото ми уважение към него !!! Той си остана в сърцето ми просто като Буги.

И да знаеш, че ми липсваш...Буги ! Но пък и тайничко ти завиждам, че си джемиш там горе с Гошо. Че дори с Джимарата и с другия Джим - Морисън. А може би и с идола си Елвис. Абе няма да скучаеш, както НИКОГА не си го правил. ПОКЛОН !

Николай Тотев,    ползвани са материали от www.zrock.bg