The Wall, Sofia live

02 / 09 / 2013

Харесва ми Назад

През 2011, след незабравимото шоу в Duesseldorf (Germany), когато на Esprit Arena заедно с над 50 хилядната публика аплодирах Roger Waters и неговата "Стена", си мислех, че няма какво повече да видя, даже и не подозирах, че две години по-късно в София, на родна земя, на Националния стадион "В.Левски" пак ще се срещна с любимите акорди на великия албум, с невероятните анимации и мултимедийни превъплъщения на това грандиозно нещо, наречено скромно просто "The Wall"...  И ще се му се отдам още по-силно...

На 69 години, изглеждащ невероятно, Roger Waters показа на всички свои фенове в България, как човек трябва да преследва мечтите си, та дори ако се налага да прави най-скандалното и най-невъзможното. Представете си само как този човек, ангажиран с безкраен керван, обезпечаващ шоуто, при това керван не един, а няколко, които паралелно се разполагат, монтират, осигуряват, поддържат и провеждат този мега спектакъл...., как този 69 годишен мъж успява да е върху острието на гражданската си позиция, да е в час със световната политика, да знае спецификата на всеки народ, всяка група от хора на съответното посетено място, да отваря отвътре душата си за хората, непознатите хора, и да раздава късчета от сърцето си, да обвинява, да брани, да напътства, да обича ??!?!?

Това се постига само с... любов. С много любов! С адски много любов !!! Любов взаимна, двупосочна и безусловна, чиста и необременена от предразсъдъци и комплекси. Любов простичка и прозрачна като самата думичка ЛЮБОВ...

Преди двайсетина дни на концерт в ислямизираща се Турция, в Турция на Ердоган и на репресивната държавна власт, Roger Waters не се поколеба и по време на "Änother brick in the Wall" закачи на стената портретите и имената на загиналите мирни протестиращи в Gezi Park от бурната турска пролет.

Оная вечер, в София, Roger не се поколеба да посочи назидателно "вратата в стената" на наглото българско правителство. При изпълнението на едно от най-нежните парчета "Mother", точно когато лирическият герой пита "Mother should I trust the government?", на култовата стена се "промъкна" апел "ОСТАВКА"... Смело и ангажиращо! Постъпка, от която блика заинтересованост, подкрепа и обич към хората. И която постъпка беше възнаградена с обратна тяга обич и с овациите на десетки хиляди. Браво, Roger! Ето затова толкова много те обичат хората и толкова много те ненавиждат правителствата!!! А и да не забравяме, че еманацията на политическата върхушка по целия свят вижда единствено и само себе си в Злото от шоуто. И се страхува, когато Roger Waters го/ги сочи с пръст...

Даaa...., забравих да разкажа за музиката.... Ами тя, музиката на Roger Waters се преживява. Като първата крачка, като първата любов, като първата загуба, като раждането и смъртта. Изпива се като чаша вода или пък се преглъща като сух залък. Поема се като наркотик и се забива в мозъка като носи инфлуенца. Тя е чаша вино от лозите на живота, тя е късче от пейзажите по целия свят, тя е калейдоскоп, тя е секс, тя е перверзна и гадна, тя ни кара да повръщаме злъч и едновременно да вдишваме целия аромат на човечеството, тя е светица, тя е блудница, тя е курва, но ТЯ - МУЗИКАТА на Waters никога не е безлична и безразлична ! Това е Стената, която хората сами сме си построили и сами трябва да разрушим. Това е Roger Waters, този музикален Google, чиято машина за търсене просто ни подсказва решения..... как се бута Стената. The Wall...