The Rolling Stones: една почти четиридесет годишна мечта

09 / 10 / 2017

Харесва ми Назад

Беше есента на 1978. Бях вече слушал записи (ролкови) на Rolling Stones, но сега за първи път държах в ръцете си едно винилово бижу - Sticky Fingers. Непретенциозна опаковка, но култова като замисъл, а вътре... леле майко... Brown sugar, Wild horses, Sister morphine и куп други хитове с огромното влияние на Mick Taylor и разбира се на Brian Jones. Само месеци преди това на Запад се бе появила It's Only Rock 'n Roll. И започваше комерсиалния връх в творчеството на камъняците.

От този момент започна любовта... Последваха, разбира се It's Only Rock 'n Roll и Let It Bleed. Мислех си "дали някога ще мога да видя на живо Mick Jagger и компания...?" Така се роди мечтата. Мечта, която е чакала почти 40 години за да се сбъдне.

И се сбъдна. No Filter Tour беше предизвикателството. За тях - за достигналите почтена възраст музиканти и за мен - чакалият толкова много години за среща с любимците си.

Беше месец май, а турът беше насрочен за септември - октомври. И така - исках да ги гледам в Hamburg. Първият ми опит за покупка на билети се оказа обаче неуспешен - билетите свършиха за 2 минути. Последва втори неуспех за концерта в Duesseldorf - отново всичко приключи за около минута, две. Е, следваше дата в Copenhagen. Сега не трябваше да допускам грешка, зашото на тази дата се откриваха продажбите за няколко града и шансовете ми да гледам любимците си се стопяваха. Заредих се със спокойствие, заредих батериите на лаптопа, заредих кафе и... зачаках. Минута преди обявения старт на продажбите бях вече на линия и натисках бутона "BUY". В началото нищо и в един момент... о, чудоооо ! Системата ме допусна. Е, после беше рутинен избор и покупка. Само минутки по-късно при себе си имах скъпоценните билети !!!

... няколко месеца по-късно...

Copenhagen беше слънчев. Нещо рядко за това северно място, но пък напълно хармониращо с настроението - беше 3-ти октомври. Денят на голямата среща с The Rolling Stones. Разбира се, че се вълнувах. Точно както в деня, в който държах в ръце първата си тава на тази велика група.

Telia Parken се оказа закрит стадион. Още подстъпите по улиците към него подсказваха какво очаква хилядите фенове - устремени хора, блузи със стилизираните запазени марки на бандата, бира, усмивки, глъч, пак бира, сатисфекшън и изобщо ... предконцертно настроение.

Най-после вътре! Стадионът се изпълваше бързо. Мравунякът от фенове нарастваше главоломно - по моя преценка около 45 - 50 хиляди... Напрежението се трупаше и от гледката на огромната сцена, простираща се на десетки метри сред множеството от фенове.

Първият клапан се оказаха момчетата от Rival Sons. Те накараха множеството да избухне.

Калифорнийската банда ме изненада с изключително професионалното си представяне на сцена. Разкошен вокал, запомняши се китарни рифове и изключителни солово партии - всичко това беше достойно подгряване. И разбира се постоянното напомняне от страна на Jay Buchanan, че Rival Sons са благодарни безкрайно на Mick Jagger & Co за възможността, която са им предоставили...

Последва сценичната суматоха след техния сет и.... се почна.

Началото бе със Sympathy for the Devil и това подсказваше, че концертът ще плува във дълбоките води на блуса. Веднага след това прозвуча It's Only Rock 'n' Roll (But I Like It) - парчето от тавата, излезла през годината, в която се влюбих в Стоунсите и замечтах... Tumbling dice, Under my thumb, Doo doo doo doo doo, Paint it black, Honky Tonk women... Изпълниха парчета от цели тринадест албума. Start me up беше украсено със страхотни видео ефекти, които вървяха по четирите огромни екрана зад сцената. Brown Sugar накара пулсът ми да достигне критични нива - толкова много го обичам това парче...!!!

Бисът беше с невероятното изпълнение (виж видеото) на Gimme Shelter, в което блестеше бек вокалистката Sasha Allen и разбира се финал със (I can't get no) Satisfaction.

Да, батковците показаха как се прави шоу независимо от възрастта - прегради за изкуството, наречено blues & rock няма. И Mick Jagger, Keith Richards, Ronny Wood и Chralie Watts го доказаха след 2 часа и 15 минути луда забивка на терена в Copenhagen. Не бива да пропускам професионализма и приноса на другите музиканти на сцената - Darryl Jones (bass guitar, backing vocals), Sasha Allen (backing vocals), Karl Denson (saxophone), Tim Ries (saxophone, keyboards), Chuck Leavell (keyboards, backing vocals, percussion), Matt Clifford (keyboards, percussion, French horn) и Bernard Fowler (backing vocals, percussion).

Благодаря ви, пичове !!! Сбъдването на мечтата ми беше ... красиво!