Evanescence: The Bitter Truth

30 / 03 / 2021

Харесва ми Назад

Първият албум на Evanescence с оригинална музика от почти десетилетие насам е вече факт!

През 2003 г. рок бандата издаде дебютния си албум Fallen, от който се продадоха повече от 17,000,000 копия по целия свят. LP-то спечели две награди Grammy, a хитови сингли като Bring Me to Life и My Immortal остават химни за ядосани тийнейджъри.

Сега, почти десетилетие от последния им албум с оригинален материал, Evanescence се завъrnahа с нов албум, носещ заглавието The Bitter Truth (Горчивата истина). Съоснователката и водещата певица на групата, Amy Lee, е повече от готова да разлее истината защо е отнело толкова време, за да издадат този албум. Тя разговаря със Sarah McCammon от NPR както за новия албум, така и за наученото от Fallen. И това можете да прочетете по-долу.

Загубите и началото на горчивината

"Групата преживя много скръб последните години, особено през последните няколко. Аз загубих брат си. Нашият басист Tim [McCord] и семейството муим загубиха дете. И тогава, когато пандемията удари по целия свят, всички изпитваха загуба, много загуби. Всички ние чувствахме по особен начин края на света. И изведнъж почувствах, че музиката е по-важна от всякога, не само за мен, но и за нашите фенове. И това наистина ни подтикна и разпали много огън в нас."

За реминисценциите и първия политически химн на бандата Use My Voice (вижте го тук отдолу)

"Когато за пръв път започнах да пиша тази песен, след като прочетох невероятното изявление на Chanel Miller и нейното свидетелство в края на процеса. Тя е оцеляла от сексуално насилие, [по-рано тя е известна като Emily Doe, жертва на нападение от страна на Brock Turner по време на парти в Stanford University през 2015 г., бел.прев.]. И когато тя се изправи и просто видя своя опит и какво е усещането и какво означава за нея като човек, просто ми хрумна, че думите имат толкова голяма сила, че над всичко друго, което би могло да бъде хвърлено към нея думите й бяха по-силни. Преживях доста юридически битки и още зад кулисите с тази група, просто трябваше да се боря за правото си да използвам собствения си глас и да не се опитвам да представям нещо, което ще бъде от полза за някой друг. Пътуването ми и опитът ми с това бяха толкова многопластови и имаха толкова много значения на този етап. Едно нещо, което наистина беше последователно, е да се налага непрекъснато да се бия ... [Да], аз съм момиче, което стои отпред с всички тези момчета зад мен. Обикновено това не означава, че те са тези с мозъка, а аз съм само тези, които пеят. Направих го, сякаш се борих и спечелих битката. Но борбата беше изтощителна. Това е, ако съм честна, част от причината, че не сме издавали албум на всеки няколко години. Но усещането, че сега трябва да бъде свалена тази тежест, е невероятно, защото наистина имам много повече енергия, за да се съсредоточа върху самата музика днес и сега."

За вдъхновението, наречено Fallen

"Спомням си как баба ми ... ме накара да седна и ми пусна филма Amadeus. И бях толкова обсебена. Исках да бъда Моцарт, исках да бъда композитор и след това наистина бях ударена и поразена от алтернативната музикална сцена през 90-те. От като Soundgarden, Nirvana, Smashing Pumpkins, Garbage, просто цялият този хеви рок .... и честно казано, колкото по-тежка беше музиката, толкова повече виждах прилики между тази и класическата музика, която обичах. Така че стана нещо като този експеримент да започнем да смесваме тези неща. Що се отнася до външния вид, дрехите, които щях да облека и всичко останало, ставаше въпрос за показване на това като визуален, толкова огорчен викториански елемент, смесен с нещо рокаджийско, знаете, нещо нервно, знаете, с вериги и такива като панталоните за трип от Hot Topic и други подобни. Всичко опираше до опитите ми да опиша как ми звучи музиката."

За групата и израстването им заедно

"Трудно е да се обобщи това. Fallen излезе, когато бях на 21 години, и всичко беше наистина ново. Все още се учех как да пиша песен и всеки албум има малко по-различен състав и винаги съм искал това да се показва. Искам личността на всеки човек да може да блести в албума. И наистина мисля, че се получи. Когато се вслушвам, имам спомени за хората, с които се справях. Бързо напред до сега, 10 години по-късно, и ние имаме енергия и си вярваме и се уважаваме. Мисля, че това наистина се появява в музиката, защото трябва да си позволиш и да умееш да изсмукваш нещата. Трябва да се оставите да изследвате, знаейки, че не знаете, не знаете как ще звучи, когато се опитате и сте просто честни и отворени един към друг. И ние се напъваме. Всички се напъваме неистово да бъдем все по-добри, защото всички обичаме тази група. И чувствам, като че в този момент получавам това, което е наистина както широко минало, така и настояще, и бъдеще. Така че не знам. Много се гордея с новия запис."

по материали на www.npr.org