David Bowie: Today - неизлъчвано досега демо

14 / 08 / 2026

Харесва ми Назад

Беше пуснато досега неизлъчвано демо на Дейвид Боуи (David Bowie), озаглавено „Today“, взето от предстоящия албум „1965 Shel Talmy Recordings“.

Публикацията идва в момент, когато се подготвя издаването на поредица от ранни песни на Дейвид Боуи от 1965 г. в нов албум, в който участва Джими Пейдж от периода преди „Led Zeppelin“.

Албумът, чиято премиера е насрочена за 18 септември чрез „Parlophone“ (предварителна поръчка/запазване тук), съдържа песни, записани преди певецът, чието истинско име е Дейви Джоунс (Davie Jones), да приеме псевдонима Дейвид Боуи.

Всички те са създадени съвместно с легендарния продуцент Шел Талми (Shel Talmy), който стои зад хитовете на The Who и The Kinks. Албумът ще включва и 10 неиздавани досега парчета, както и музикални участия с Джими Пейдж (Jimmy Page) от периода преди Led Zeppelin и The Yardbirds, както и с Ники Хопкинс (Nicky Hopkins) (работил с The Rolling Stones и с The Beatles).

Заедно с обявяването на албума бе пусната и досега неизлъчваната песен „I Want Your Love“.

Освен това сега бе пуснато и едно досега неизлъчвано демо, озаглавено „Today“.

Вторият сингъл от албума, „Today“, е меланхолична, изчистена балада, която започва с акорди и мелодии, които по-късно ще се превърнат в характерния стил на Боуи през следващите години.

Както и всички останали песни от албума, тя е записана през 1965 г. в лондонското студио „Central Sound Studios“, намиращо се на улица „Denmark Street“ – известната „Tin Pan Alley“. В парчето легендарният певец и автор на песни си спомня за изгубената любов и разбитото сърце.

"Nothing can I give/ only one sad song (Нищо не мога да дам / само една тъжна песен), ” пее той. “I’ve had heart aches too many times/ I can only see the rain falling down/ leaving tears upon the pane (Твърде много пъти сърцето ми е боляло / Виждам само как вали дъждът / и оставя сълзи по стъклото).“

Прослушайте я тук по-горе...

В бележките към обложката на предстоящия албум, написани от Алек Палао (Alec Palao), се чете: „Тази колекция, която представлява основна глава, ако не и най-ранната част от музикалното пътешествие на Дейвид, заслужава сериозно внимание. Винаги е изкушаващо да се търсят улики в несигурните начала на един артист, а ранните творби на Боуи са били анализирани повече от тези на повечето други, но това рядко е правено в подходящия контекст.

„Звуците тук не трябва да се оценяват според стандартите на по-късната му кариера, а според стандартите на това, което се случваше във Великобритания точно в този момент. В този случай те говорят толкова силно за вълнението в Лондон и неговата музикална сцена през тази решаваща 1965 година, колкото и за изгрева на най-ярката му бъдеща звезда.“